Псалтикийни треби - Манасий Поп Теодоров (Поптодоров). Първо издание, изд. Придворна печатница, 1911 г.

Сиреч Последование на малкия и великия водосвет, кръщението, венчанието, погребението, панахидата, ръкополагането на молебното пение. Съставено по образеца и реда на Великата цариградска църква от Манасия поп Теодоров. 

Екземпляр в много добро/отлично състояние - здраво и чисто книжно тяло, отлично отвътре, минимално износване по контурите на кориците.

„Псалтикийни треби“ от Манасий Поп Теодоров (Манасий Поптодоров) е значим български църковно-певчески сборник, предназначен за музикалното изпълнение на последованията при основни православни треби и богослужебни чинопоследования. Първото издание излиза в София през 1911 г. и заема важно място в мащабната псалтикийна поредица на автора, чрез която в началото на XX век той допринася за систематизирането и практическото разпространение на източното църковно пеене в България.

Сборникът съдържа песнопенията за малкия и великия водосвет, кръщението, венчанието, погребението, панихидата, ръкоположението и молебното пение. Музикалният текст е представен с невмена нотация и книгата е предназначена преди всичко за практическите нужди на църковните певци, духовниците и обучаващите се на източноцърковно пеене. Именно връзката между богослужебния текст и неговото музикално изпълнение превръща „Псалтикийни треби“ не просто в молитвен или обреден сборник, а в специализирано нотно църковно издание.

„Псалтикийни треби“ е част от големия издателски труд на Поптодоров, обхващащ практически целия годишен богослужебен кръг. Поредицата включва „Кратък възкресник“ и „Псалтикийна литургия“ от 1905 г., последвани от „Псалтикийни треби“ през 1911 г., „Обширен възкресник“, „Псалтикийна утреня“, „Псалтикиен минейник“ и „Псалтикиен Триод и Пентикостар“. Общият обем на тези певчески трудове надхвърля 2300 страници. Те имат съществено значение за уеднаквяването и запазването на църковно-певческата практика в България.

Манасий Поптодоров не се ограничава до механично възпроизвеждане на по-стари песнопения. При съставянето на псалтикиите той използва наследството на Рилската певческа школа и трудове на по-ранни църковни музиканти, като на редица места обработва и изглажда музикалните фрази. Изданията са плод и на значителни лични усилия – авторът ги отпечатва със собствени средства и сам участва в разпространението им по храмове и манастири. Сборниците му са одобрявани и препоръчвани от Светия синод и остават важна част от българската клиросна певческа традиция.

Първото издание на „Псалтикийни треби“ е отпечатано в София през 1911 г. в Придворната печатница и е 128 страници. Библиографските източници го регистрират като нотирана музика на български език. Годината 1911 се потвърждава както от библиотечния каталог COBISS, така и от специализираната музиколожка библиография на Института за изследване на изкуствата. Оригиналното издание днес представлява интерес едновременно като паметник на българската православна музикална култура и като рядко старопечатно нотирано издание от началото на XX век.

Манасий Поптодоров (1860–1938) е български църковен певец, музикоучител, просветен и музикален деец, един от значимите представители на българската източноцърковна певческа традиция. Преподава и развива певческа дейност в Цариград, Лозенград, Бургас, Битоля, София, Самоковското богословско училище и Софийската духовна семинария. Наред с преподавателската си работа съставя и издава обширна поредица от псалтикийни сборници, с които подпомага подготовката на поколения български църковни певци. В библиографските каталози възприетата форма на името му е Манасий Поптодоров, докато върху старите издания се срещат форми като Манаси/Манасий Поп Теодоров и Манасий попъ Теодоровъ.

твърди корици, 128 стр., Формат 20 х 14 см