„Лисица“ от Дубравка Угрешич (изд. Колибри, 2019) е необикновен роман за литературата, паметта, изгнанието и самото изкуство на разказването. Съчетавайки автобиографични елементи, есеистика, литературна история и художествена фикция, книгата размишлява върху съдбата на писателя в съвременния свят и върху тънката граница между действителност и измислица. Това е едно от най-значимите произведения на хърватската авторка, в което нейните любими теми – идентичността, миграцията, културната памет и силата на историите – намират особено зрял и оригинален израз.

Екземпляр в отлично състояние.

Заглавието е вдъхновено от древна японска легенда за лисицата – същество, което непрекъснато променя облика си и никога не може да бъде напълно уловено или обяснено. За Угрешич лисицата се превръща в символ на литературата и писателя – винаги изплъзващи се от готовите определения, живеещи между фактите и въображението. Неслучайно романът започва от реална история за руския писател Борис Пилняк и постепенно се разгръща в многопластово изследване на литературното творчество през различни епохи и култури.

В центъра на книгата стои самото разказване. Отделните части проследяват различни герои, писатели, преподаватели, студенти и емигранти, чиито съдби се преплитат чрез книги, спомени и литературни препратки. Историите се движат между Русия, Япония, Европа и Америка, а реални личности съществуват редом до измислени персонажи. Постепенно читателят разбира, че всички тези фрагменти са свързани от един общ въпрос: как историите преживяват времето и как литературата продължава да съществува въпреки политическите режими, цензурата и историческите катастрофи.

Особено място в романа заема темата за изгнанието. Много от героите са хора, откъснати от родината си или живеещи между различни култури и езици. Угрешич изследва чувството за загуба, но и възможността литературата да създаде нов дом за паметта и идентичността. Тя показва как книгите могат да се превърнат в убежище за онези, които са изгубили принадлежността си към определено място или общност.

„Лисица“ е интелектуален роман, но същевременно е и дълбоко лична книга. С присъщата си ирония, ерудиция и литературна игра авторката разсъждава върху смисъла на писането, върху съдбата на твореца и върху способността на историите да свързват хора от различни времена и култури. Произведението може да бъде четено както като роман, така и като своеобразно есе за литературата и нейната непреходна сила.

Изданието на „Колибри“ от 2019 г. е в превод на Русанка Ляпова, която успешно предава сложната структура, богатите културни препратки и характерния стил на Дубравка Угрешич. Книгата е ценен избор за читатели, които обичат литературата за самата литература и търсят произведения, които предизвикват размисъл и преосмисляне на границите между факт и художествена измислица.

Дубравка Угрешич (1949–2023) е хърватска писателка, есеистка и литературоведка, смятана за една от най-значимите европейски авторки на своето поколение. Сред най-известните ѝ произведения са „Баба Яга снесла яйце“, „Музеят на безусловната капитулация“, „Министерство на болката“, „Фокс“, „Култура на лъжата“ и „Епохата на кожата“. Творчеството ѝ се отличава с интелектуална провокативност, силна културна рефлексия и задълбочено изследване на темите за паметта, изгнанието и идентичността в съвременния свят.