„Изповед на един убиец, направена за една нощ“ от Йозеф Рот (изд. „Лист“, 2021, превод Ана Димова) е роман за вината, любовта, ревността и странните обрати, чрез които един човешки живот може да се превърне в собствената си присъда. Под заглавие, което обещава криминална история, Рот всъщност изгражда психологическа изповед – разказ за човек, който в течение на една нощ се опитва да възстанови миналото си и да разбере как е стигнал до него.

Екземпляр в отлично състояние - временно намаление, което важи само до изчерпване тиража и не се комбинира с другите отстъпки на книжарница Алба.

Действието започва в Париж през 30-те години. В руско заведение разказвачът среща загадъчен мъж, който се представя като Семьон Семьонович Голубчик. Сред емигранти, случайни посетители, алкохол и разговори, които се проточват до късно през нощта, непознатият започва своята история. Постепенно шумът на парижкото настояще отстъпва и пред слушателя се отваря един изгубен свят.

Голубчик е незаконен син на руския княз Крапоткин. Произходът му го поставя в странно положение – достатъчно близо до привилегированото общество, за да го наблюдава, но без правото истински да принадлежи към него. Желанието да бъде признат от баща си и болезненото усещане за собствената му второстепенност се превръщат в едни от определящите сили в живота му.

Особено силна е неприязънта му към законния княжески син. В него Голубчик вижда всичко, което самият той би могъл да притежава, ако обстоятелствата около раждането му бяха други – име, положение, сигурност и естествено място в обществото. Завистта постепенно престава да бъде просто чувство и започва да направлява решенията му.

Животът го отвежда в Петербург, където попада в среда на тайни, наблюдение и полицейски интриги. Тук Рот въвежда света на царската Русия не като широка историческа панорама, а като пространство, в което личните слабости лесно могат да бъдат използвани от властта. Голубчик постепенно се оказва въвлечен в отношения, в които никога не е напълно ясно кой наблюдава и кой е наблюдаван, кой използва другия и кой всъщност държи властта.

А после се появява Лютетия. Любовта към нея внася в живота му страст, но не и спокойствие. Напротив – чувството се смесва с ревност, подозрение и страх от загуба. Голубчик иска да бъде обичан, но сякаш не е способен да повярва напълно, че това е възможно. Старото усещане, че винаги е вторият, нежеланият и пренебрегнатият, прониква и в любовта.

Оттук нататък изповедта все повече се превръща в история за саморазрушението. Героят взема решения, които би могъл да избегне, поддава се на унижението и ревността, а след това се опитва да обясни собствените си действия чрез хората и обстоятелствата около себе си. Именно тази двусмисленост прави разказа му толкова важен – читателят чува неговата версия, но не е задължен безусловно да ѝ вярва.

„Убиецът“ от заглавието също не бива да бъде възприеман единствено в буквалния смисъл. Вината в романа има много лица. Човек може да разруши чужд живот, без непременно да извърши престъплението, което другите му приписват, както може да бъде невинен пред закона и въпреки това да се чувства виновен. Рот непрекъснато размива удобната граница между престъпление и морална отговорност.

Една нощ се оказва достатъчна, за да побере почти цял човешки живот. Формата на устната изповед придава на романа особена непосредственост – спомените се връщат един след друг, хората от миналото оживяват, а Париж около разказвача постепенно започва да прилича на последно убежище за останките от един свят, унищожен от историята.

Зад личната съдба на Голубчик се разпознава и характерната за Йозеф Рот тема за изгубената Европа. Царска Русия, революцията, емиграцията и междувоенният Париж образуват историческия фон, но авторът се интересува преди всичко от хората, останали без своето предишно място. Те носят родината в спомените си и продължават да живеят сред сенките на общество, което вече не съществува.

„Изповед на един убиец, направена за една нощ“ излиза за първи път през 1936 г. Романът съчетава изповедна проза, психологическо изследване и атмосферата на криминален разказ, без да се превръща в традиционна криминална загадка. Българското издание на „Лист“ от 2021 г. е в превод на Ана Димова.

Йозеф Рот е австрийски писател и журналист, роден през 1894 г. в Броды, тогава част от Австро-Унгария. Свидетел на разпадането на империята и по-късно емигрант след идването на нацистите на власт в Германия, той превръща загубата на стария европейски свят в една от големите теми на творчеството си. Автор е на „Радецки марш“, „Криптата на капуцините“, „Йов“ и други произведения, в които историята почти винаги се разкрива през съдбата на отделния, често самотен и изместен от времето човек.

меки корици, 240 стр., Формат 21 х 13 см