превод на Николай Вранчев - изд. Ралица, 1938 г.

„Илиада“ от Омир [Хомер]в превод на Николай Вранчев е едно от най-значимите български издания на великия древногръцки епос. Публикувана през 1938 г. (Второ издание с пълния превод, за разлика от частичния в първото от 1933 г.) от изд. "Ралица", книгата се отличава с високите художествени качества на превода в стихове хекзаметри [хексаметри], който успява да пресъздаде както величието на Омировия стих, така и поетичната сила на оригинала. Благодарение на майсторството на Вранчев книгата заема особено място в историята на българските преводи на античната литература и остава ценена както от литературоведите, така и от библиофилите и колекционерите на редки издания.

Красив колекционерски екземпляр в много добро/отлично състояние - декоративна ръчна подвързия от епохата, с щампован кожен гръб и ъгли, и релефни златни надписи, горен ъгъл на титула е реставриран професионално със стара хартия от епохата, 2 избледнели печата.

„Илиада“ разказва за последните седмици от десетата година на Троянската война, но далеч надхвърля рамките на военния епос. В центъра на повествованието е гневът на Ахил – най-великия измежду ахейските герои, чийто конфликт с Агамемнон предопределя съдбата на цялата войска. На този фон Омир изгражда монументална картина на войната, героизма, честта, приятелството, отмъщението и неизбежността на човешката съдба. Незабравимите образи на Ахил, Хектор, Приам, Андромаха, Одисей и останалите герои превръщат поемата в едно от най-влиятелните произведения в историята на световната литература.

Създадена вероятно през VIII век пр. Хр., „Илиада“ е в основата на европейската литературна традиция и оказва огромно влияние върху античната култура, средновековната книжнина и литературата на Новото време. Освен като литературен шедьовър, поемата представлява и безценен извор за представите на древните гърци за честта, войната, боговете и човешката природа. Преводът на Николай Вранчев се отличава с изключително чувство към езика и ритъма на оригинала, което превръща изданието от 1938 г. в една от класиките на българската преводна литература.

Българското издание е публикувано през 1938 г. в превод на Николай Вранчев. Книгата е сред най-търсените антикварни издания на Омировия епос на български език. Днес добре запазените екземпляри представляват значителен интерес за колекционери на класическа литература и библиофили.

Омир (Хомер) е легендарният древногръцки поет, смятан за автор на епосите „Илиада“ и „Одисея“ – произведения, поставили основите на европейската литература. Независимо че сведенията за живота му са оскъдни и до днес остават предмет на научни спорове, неговото творчество повече от две хилядолетия вдъхновява писатели, художници, философи и историци. Николай Вранчев (1900–1940) е български поет, литературен критик и преводач, чиито преводи на антични автори се отличават с филологическа точност и висока художествена стойност и се нареждат сред класическите образци на българското преводаческо изкуство.

Първият цялостен български превод на Илиада, издаден през 1899-а, е дело на Димитър Душанов, но в проза („докато не може да имаме най-хубавото, не е грях да имаме и по-малко хубавото”). Следва първият поетичен превод на Георги Попов от 1918-а, на Николай Вранчев (1938), популярна адаптация за юноши на Ран Босилек (1949) и познатият на всички ни от училищните антологии вариант („Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев”) на Александър Милев и Блага Димитрова (1969). За онези, които искат да знаят повече за българските преводи, горещо препоръчваме статията на Димитър Кенаров в Литературен вестник.

твърди корици, 340 стр., Формат 23 х 15 см

Печатница "Стопанско развитие".