Дневник на руския кореспондент

„Година на война. Дневник на руския кореспондент“, том 1–2 от Василий Немирович-Данченко (ново издание в 1 книга на изд. Солвек, 2008, превод Екатерина Шипова) е документално-мемоарно свидетелство за Руско-турската война от 1877–1878 г., създадено от непосредствен участник и наблюдател на събитията. Като военен кореспондент към руската армия Немирович-Данченко проследява бойните действия, но едновременно с това записва впечатленията си от хората, местата и всекидневието на една война, която има решаващо значение за възстановяването на българската държавност.

Екземпляр в почти отлично състояние - здраво и чисто книжно тяло, отлично отвътре, минимални повърхностни следи от съхранение в библиотека.

Василий Немирович-Данченко пристига на Балканите като кореспондент и се движи заедно с руските войски, което му позволява да наблюдава войната от непосредствена близост. Дневниковата форма съхранява усещането за събития, които все още нямат известен край – авторът описва случващото се такова, каквото го вижда и преживява, без дистанцията на по-късния исторически разказ.

На страниците се появяват походите на руската армия, сраженията, лагерният живот, придвижването на войските, ранените и загиналите, трудностите на снабдяването и изпитанията, причинени от времето и терена. Голямата военна история е показана през множество конкретни човешки съдби – от висшите командири до обикновените войници, санитарите и хората от местното население.

Особено важно място заемат българските земи и срещите на автора с българите. Немирович-Данченко описва градове и села, разрушенията и последиците от военните действия, отношението на населението към настъпващата руска армия и положението на хората, попаднали между противостоящите сили. Така дневникът се превръща и в свидетелство за българското общество в един от най-драматичните моменти на XIX век.

Авторът не се ограничава до официалните военни сведения. Погледът на журналиста е насочен към подробностите, които обикновено остават извън рапортите – разговори, слухове, страхове, прояви на храброст и малодушие, страданията на ранените и поведението на хората пред лицето на смъртта. Тъкмо тази непосредственост придава на текста стойност както на исторически извор, така и на литературен документ.

„Година на война“ е интересна и с начина, по който съчетава репортажа с личното свидетелство. Немирович-Данченко не претендира за безстрастния поглед на по-късния историк – неговите оценки са породени от времето, средата и позицията му на руски военен кореспондент. Именно затова книгата позволява да се проследи не само ходът на войната, но и начинът, по който тя е възприемана и описвана от един от нейните съвременници.

Двутомното издание на „Солвек“ от 2008 г. е в превод на Екатерина Шипова и предоставя на българския читател ценен първоизточник за Руско-турската война от 1877–1878 г. Съчетанието от дневникови записи, военна хроника, портрети на участници и наблюдения върху българските земи прави труда полезен както за интересуващите се от Освобождението на България, така и за изследователите на военната история и документалната литература.

Василий Иванович Немирович-Данченко (1844–1936) е руски писател, журналист, пътешественик и военен кореспондент, по-голям брат на театралния режисьор Владимир Немирович-Данченко. Присъства като кореспондент на редица военни конфликти и превръща непосредствените си наблюдения в репортажи, дневници и литературни произведения. Опитът му от Руско-турската война от 1877–1878 г. заема особено място в неговото творчество и го превръща в един от важните руски свидетели на събитията на Балканите.

меки корици, 656 стр., Формат 23,5 х 16,5 см