Скъпи приятели, ЗА ВАС - 20% ОТСТЪПКА ЗА ВСИЧКИ КНИГИ, ГРАМОФОННИ ПЛОЧИ И КАРТИЧКИ, тези намаления не са видими във Вашата кошница, а ще се начисляват допълнително от администратор върху всички останали намаления. Пратките ще бъдат изпращани в срок с подсилени опаковки. Вижте повече ТУК.

Чистобългарска (чисто-българска) наковалня за сладкодумство. Книжка 1-3; 5-7. Печатница на Янко С. Ковачев, 1878-1879 [Иван Богоров]

Чистобългарска (чисто-българска) наковалня за сладкодумство. Книжка 1-3; 5-7. Печатница на Янко С. Ковачев, 1878-1879 [Иван Богоров]
Чистобългарска (чисто-българска) наковалня за сладкодумство. Книжка 1-3; 5-7. Печатница на Янко С. Ковачев, 1878-1879 [Иван Богоров] Чистобългарска (чисто-българска) наковалня за сладкодумство. Книжка 1-3; 5-7. Печатница на Янко С. Ковачев, 1878-1879 [Иван Богоров] Чистобългарска (чисто-българска) наковалня за сладкодумство. Книжка 1-3; 5-7. Печатница на Янко С. Ковачев, 1878-1879 [Иван Богоров] Чистобългарска (чисто-българска) наковалня за сладкодумство. Книжка 1-3; 5-7. Печатница на Янко С. Ковачев, 1878-1879 [Иван Богоров] Чистобългарска (чисто-българска) наковалня за сладкодумство. Книжка 1-3; 5-7. Печатница на Янко С. Ковачев, 1878-1879 [Иван Богоров] Чистобългарска (чисто-българска) наковалня за сладкодумство. Книжка 1-3; 5-7. Печатница на Янко С. Ковачев, 1878-1879 [Иван Богоров]
Автор: Богоров, Иван
Издател: Печатница на Янко С. Ковачев
Година: 1878
Наличност: 1
Цена: 760,00 лв.
* Безплатна доставка при поръчка над 60 лв.

Книжките са в добро/много добро състояние, протрити ръбове. Комплект от 6 (от общо 7 излизали книжки) на това рядко българско списание.

„Чистобългарска наковалня за сладкодумство“ (инфо УИКИпедия) е първото българско списание, издавано след Освобождението.

Излиза в Пловдив, Виена и София през 1878 – 1879 г., всичко 7 книжки. Основател и редактор е видният учен академик Иван Богоров.

Посветено е на езикови въпроси; има мото „Докле езика живее, един народ не загива“. Задачата на списанието е да съдейства българският език да се изчисти от всички чужди думи. Едни от тях Богоров заменя с народни, други – с изковани лично от него. Списанието съдържа бележки и напътствия за запазване на чистотата на езика, призовава към развитие и усъвършенстване на говоримия език. Продължава под името „Наковалня“ през 1879 г.

Иван Андреев Богоров (или Богоев) е виден български енциклопедист от Възраждането, създател на първия български вестник "Български орел", почетен член на Българското книжовно дружество Браила-Средец (дн. БАН, 1884). Той е един от най-убедените български пуристи и се бори десетки години срещу навлизането в езика на чуждици, най-вече срещу гърцизмите, както и срещу вливането на множество русизми в оформящия се български книжовен език. Роден е през 1820 година в Карлово във видно местно семейство. Баща му е Андрея Хадживасилев, а майка му Дона е сестра на търговеца Иван Гешов, който се премества в Пловдив и поставя началото на рода Гешови. Богоров учи в родния си град, във Велика народна школа на вселенската патриаршия в Куручешме, Цариград, където са учили Георги Раковски, Алеко Богориди и Сава Доброплодни. На 19 години (1840 – 43) учи в Ришельовския лицей в Одеса, училище и на Найден Геров, Ботьо Петков и Добри Чинтулов. Следва химия в Лайпциг (1845 – 47), завършва медицина в Париж (1855 – 58). Живее в Цариград, Пловдив, Букурещ и др. Учителствува в Стара Загора (1844) и Шумен (1852 – 53). През 1841 г. издава българския герб („царски беляз“) от книгата на Христофор Жефарович. Известно време пътува през Букурещ, Свищов, Търново, Габрово, Изворник и накрая се установява в Ески Заара. Опитва се да убеди българите из тези градове да учат български, а не гръцки. В Ески Заара остава само една година, заради разделението сред учениците, породено от гръцкия учител. По това време написва първата граматика на българския език, която след преместването си в Букурещ отпечатва под името „Първичка българска граматика“ (1844 г.). Заминава за Лайпциг, където издава първия български вестник „Българский орел“ (1846 г. – две години след първото българско списание „Любословие“ на Константин Фотинов). Връща се в Цариград, където 3 години пише в „Цариградски вестник“. След това заминава за Париж, за да учи медицина. Установява се в Пловдив където е лекар и издател на списание „Журнал за наука, занаяти и търговия“. По-късно в Букурещ издава вестник „Народност“ и подготвя „Академичен български речник“. В Цариград сътрудничи на вестник „Турция“. В Пловдив издава „Книговище за прочитание“ и „Селският лекар“. Написва „Упътване за българския език“ и „Чисто-българска наковалня за сладкодумство“. По време на Руско-турската война служи като преводач.

оригинални издателски меки  корици 
16 стр. + 23 стр. + 16 стр. + 8 стр. + 16 стр. + 16 стр.
формат 230/150 мм
София - Печатница на Янко С. Ковачев - 1878-1879. 

Направете заявка


Работи на OpenCart
Антикварна книжарница Алба София, книги, автографи, географски карти © 2021