Скъпи приятели, в рамките на извънредното положение - 20% ОТСТЪПКА ЗА ВСИЧКИ КНИГИ, ГРАМОФОННИ ПЛОЧИ И КАРТИЧКИ, тези намаления не са видими във Вашата кошница, а ще се начисляват допълнително от администратор върху всички останали намаления. Пратките ще бъдат изпращани в срок с подсилени опаковки. Вижте повече ТУК.

Книговище за прочитание. Година I. 1874. Книжка 3 / Иван Богоров, 1874

Книговище за прочитание. Година I. 1874. Книжка 3 / Иван Богоров, 1874
Книговище за прочитание. Година I. 1874. Книжка 3 / Иван Богоров, 1874 Книговище за прочитание. Година I. 1874. Книжка 3 / Иван Богоров, 1874
Автор: Иван Богоров
Издател: Прага - И. А. Богоров
Година: 1874
Наличност: 1
Цена: 600,00 лв.
* Безплатна доставка при поръчка над 50 лв.

Списанието е в добро състояние - бледа козметична следа от отдавнашно навлажняване в долния десен ъгъл на някои от страниците, хартията е здрава и еластична.

Рядко месечно издание, от което излизат едва 6 бр.

Иван Андреев Богоров (или Богоев) е виден български енциклопедист от Възраждането, създател на първия български вестник "Български орел", почетен член на Българското книжовно дружество Браила-Средец (дн. БАН, 1884). Той е един от най-убедените български пуристи и се бори десетки години срещу навлизането в езика на чуждици, най-вече срещу гърцизмите, както и срещу вливането на множество русизми в оформящия се български книжовен език. Роден е през 1820 година в Карлово във видно местно семейство. Баща му е Андрея Хадживасилев, а майка му Дона е сестра на търговеца Иван Гешов, който се премества в Пловдив и поставя началото на рода Гешови. Богоров учи в родния си град, във Велика народна школа на вселенската патриаршия в Куручешме, Цариград, където са учили Георги Раковски, Алеко Богориди и Сава Доброплодни. На 19 години (1840 – 43) учи в Ришельовския лицей в Одеса, училище и на Найден Геров, Ботьо Петков и Добри Чинтулов. Следва химия в Лайпциг (1845 – 47), завършва медицина в Париж (1855 – 58). Живее в Цариград, Пловдив, Букурещ и др. Учителствува в Стара Загора (1844) и Шумен (1852 – 53). През 1841 г. издава българския герб („царски беляз“) от книгата на Христофор Жефарович. Известно време пътува през Букурещ, Свищов, Търново, Габрово, Изворник и накрая се установява в Ески Заара. Опитва се да убеди българите из тези градове да учат български, а не гръцки. В Ески Заара остава само една година, заради разделението сред учениците, породено от гръцкия учител. По това време написва първата граматика на българския език, която след преместването си в Букурещ отпечатва под името „Първичка българска граматика“ (1844 г.). Заминава за Лайпциг, където издава първия български вестник „Българский орел“ (1846 г. – две години след първото българско списание „Любословие“ на Константин Фотинов). Връща се в Цариград, където 3 години пише в „Цариградски вестник“. След това заминава за Париж, за да учи медицина. Установява се в Пловдив където е лекар и издател на списание „Журнал за наука, занаяти и търговия“. По-късно в Букурещ издава вестник „Народност“ и подготвя „Академичен български речник“. В Цариград сътрудничи на вестник „Турция“. В Пловдив издава „Книговище за прочитание“ и „Селският лекар“. Написва „Упътване за български език“ и „Чисто-българска наковалня за сладкодумство“. По време на Руско-турската война служи като преводач.

меки корици

33 стр.

Формат 240/150 мм 

Направете заявка


Работи на OpenCart
Антикварна книжарница АлбаБукс София - Антикварни книги © 2020