Скъпи приятели, в рамките на извънредното положение - 20% ОТСТЪПКА ЗА ВСИЧКИ КНИГИ, ГРАМОФОННИ ПЛОЧИ И КАРТИЧКИ, тези намаления не са видими във Вашата кошница, а ще се начисляват допълнително от администратор върху всички останали намаления. Пратките ще бъдат изпращани в срок с подсилени опаковки. Вижте повече ТУК.

МИФ 8: Вино и култура. С посвещение и автограф от редактора Иван Маразов

МИФ 8: Вино и култура. С посвещение и автограф от редактора Иван Маразов
МИФ 8: Вино и култура. С посвещение и автограф от редактора Иван Маразов МИФ 8: Вино и култура. С посвещение и автограф от редактора Иван Маразов МИФ 8: Вино и култура. С посвещение и автограф от редактора Иван Маразов
Автор: Маразов, Иван (редактор)
Издател: Нов български университет
Година: 2003
Наличност: 1
Цена: 47,00 лв.
* Безплатна доставка при поръчка над 50 лв.

Книгата е в много добро състояние, протрити ръбове, на места подчертавания между редовете с черен молив.

меки корици
260 стр.
формат 210/140 мм
София - Нов български университет - 2003 г.

Под общата редакция на Иван Маразов.

Един възможен прочит на етноложкото проучване свързва описване и контекстуализиране на различни визии за света. В конкретния случай става дума за наблюдения, свързани с виното, разбирано и интерпретирано като наследство, съответно неговото място в локална култура - като "преживяно", като разказ, като събитие. Емпиричните материали не са събирани по темата, но показват ясно очертани тенденции за ролята и мястото на лозарството и винопроизводството в местни култури.
Така виното и мястото се обвързват помежду като съграждат териториална идентичност. Мястото е свързано с географски регион, но притежава и символна стойност. Виното има географски произход, в случая, и притежава символна стойност. Локализация на сортове или "местни сортове" локализация на вино от определен сорт грозде е част от процеси, които усилват връзката между продукт и територия между продукт и местна култура.
Виното като културна технология, като продукт на културата в съвременността разкрива връзки във времето между поколенията, между общности в различни исторически периоди, задава рамки на локални идентичности.
Ирена Бокова

При пиянската репутация на траките през античността едва ли може да ни се стори случайно, че сред малкото достигнали до нас тракийски глоси е запазена думата за вино. Както твърди Хезихий, тракийското название на виното било zelas, zilai, zeila. То е сродно на гр. khalis - "несмесено вино", мак. kalitos - вино, и на слав. "зелье" - "отровно магично питие". Названието произхожда от и. е. g helа-"блестящ", "златен", "жълтеникав", "зелен". Изследователите обаче не обръщат внимание на този необичаен за виното цвят. Защо е зелено? Ако това е метафора, как и защо е избрана именно тази окраска? Явно е. че ако изхождаме само от "натуралистически" митологични модели, не бихме могли да си обясним логиката на този епитет. За да стигнем до тази логика, е необходимо да потърсим паралели на "зелената" напитка в индоевропейската миторитуална традиция и да направим сравнителен преглед на нейните митологични и култови функции.
Колкото и да е странен като цвят за вино, със същия епитет се обозначава тази напитка и в славянския фолклор:
"Во руках были подноси золоченые,/ На подносах были чарочки хрустальные,/ Во чарочках хмельное зелено вино..." Показателно е, че в славянския фолклор и лозето е винаги "зелено". Но и индийският Сома винаги е описван освен като babhru ("кафяв"), aruna ("червеникав") и като "zari/hari" със значение на "жълтеникаво-зелен". Спорът около етимологията на този епитет, който явно идва още от протоиндоевропейската общност, е дали то отразява цвета на самото растение sauma или на сока, изстискан от него.
Иван Маразов

Направете заявка


Работи на OpenCart
Антикварна книжарница АлбаБукс София - Антикварни книги © 2020