Скъпи приятели, ЗА ВАС - 20% ОТСТЪПКА ЗА ВСИЧКИ КНИГИ, ГРАМОФОННИ ПЛОЧИ И КАРТИЧКИ, тези намаления не са видими във Вашата кошница, а ще се начисляват допълнително от администратор върху всички останали намаления. Пратките ще бъдат изпращани в срок с подсилени опаковки. Вижте повече ТУК.

Добродетелна дружина / Societatea de binefacere / Сборник, 1862

Добродетелна дружина / Societatea de binefacere / Сборник, 1862
Добродетелна дружина / Societatea de binefacere / Сборник, 1862
Автор: Сборник
Издател: Букурещ
Година: 1862
Наличност: Изчерпан
Цена: 0,00 лв.
* Безплатна доставка при поръчка над 50 лв.
Направете заявка

Книгата е в много добро състояние - лек недостатък е заоблянето на долния външен ъгъл  (видимо на снимката), но полетата около текста са толкова широки, че дори след обрязване на книгата биха останат големи полета.

Рядко издание с важно историческо значение. Книгата е налична и може да бъде видяна след предварителна уговорка в книжарницата.

Добродетелната дружина е обществено-политическа организация на русофилски настроените българи-емигранти, главно едри търговци. Дейността ѝ през периода на съществуване (1853 – 1897) е разнопосочна по идеали. Организирано българско русофилско общество в Букурещ е създадено през 1853 г. и е официално учредено на 9 март 1854 г. под името Средоточно българско попечителство „Епитропия“ от представители на заможните слоеве на българската емиграция във Влашко въз основа на съществуващия временен комитет „Епитропия“. Поставя си за цел да възглави освободителното движение на българския народ, както и дейността на българската емиграция в условията на започналата Кримска война (1853 – 1856). Дейността в крайна сметка се ограничава до набирането на български доброволци в помощ на руската армия. След като е призната официално от руското правителство, организацията създава свои поделения в редица градове – Браила, Галац, Плоещ и др. След преустановяване на войната дейността на организацията почти замира докато през 1862 г. Средоточно българско попечителство „Епитропия“ се конструира в Благотворително дружество – добродетелна дружина. Основатели са Евлоги и Христо Георгиеви (дарителите и създателите на Софийски Университет Климент Охридски, София), Георги Атанасович, Маринчо Бенли, Иван Бакалоглу и др. Макар че приема формата на благотворителна организация, то фактически си поставя и определени политически цели. По външнополитическите въпроси Добродетелната дружина следва официалната политика на Русия. По въпроса за освобождението на България от османско владичество Добродетелната дружина разчита главно на помощта на Русия и поради това не споделя възгледите на представителите на българската революционна емиграция в Румъния. Вследствие на това Добродетелната дружина често влиза в остри противоречия с тях. В отделни случаи обаче при благоприятно изменение на политическата обстановка на Балканите тя подпомага действията на българските революционери. През 1866 – 1867 г. в съответствие с плановете на руската дипломация по Източния въпрос Добродетелната дружина се насочва към сближаване с правителствота на Сърбия. За целта се разработва специална „Програма за политическите отношения на сърбо-българите (българо-сърбите) или на тяхното сърдечно отношение“. В нея се предвижда създаването на голяма славянска държава от сърби и българи, която да има общо правителство и Народно събрание. За княз на тази държава е посочен сръбският княз Михаил Обренович. За осъществяването на тази програма Добродетелната дружина предприема стъпки за създаване на революционно брожение в България и оказва материална помощ за формиране на четите на Панайот Хитов и Филип Тотю. През есента на същата година подпомага и организирането на Втората българска легия в Белград. След неуспеха на плана Добродетелната дружина се насочва към сближаване с Османската империя. През 1869 г. Добродетелната дружина се обявява за създаване на българо-турска дуалистична държава по подобие на Австро-Унгария, при която турският султан да бъде провъзгласен и за български цар. След неуспеха и на това начинание Добродетелната дружина отново се оставя да бъде тласкана от руската дипломация, без да разгръща каквато и да е по-съществена дейност. Понася критики и противопоставяне от промасонската организация „Млада България“ във вестник „Тъпан“, а също така Христо Ботев и Любен Каравелов. Макар и да не прекратява своето съществуване и след Освобождението, тя не играе вече никаква роля в политическия живот на българите, останали в Румъния. Престава формално да съществува след смъртта на Евлоги Георгиев през 1897 г. ИНФО УИКИПЕДИЯ.

формат 270/180 мм 

меки корици

8 стр.

Направете заявка


Работи на OpenCart
Антикварна книжарница Алба София, книги, автографи, географски карти © 2020