Скъпи приятели, ЗА ВАС - 20% ОТСТЪПКА ЗА ВСИЧКИ КНИГИ, ГРАМОФОННИ ПЛОЧИ И КАРТИЧКИ, тези намаления не са видими във Вашата кошница, а ще се начисляват допълнително от администратор върху всички останали намаления. Пратките ще бъдат изпращани в срок с подсилени опаковки. Вижте повече ТУК.

Устав и общи наредби 1930 / Велика ложа на България, 1930

Устав и общи наредби 1930 / Велика ложа на България, 1930
Устав и общи наредби 1930 / Велика ложа на България, 1930 Устав и общи наредби 1930 / Велика ложа на България, 1930 Устав и общи наредби 1930 / Велика ложа на България, 1930
Автор: Велика ложа на България
Издател: София
Година: 1930
Наличност: Изчерпан
Цена: 0,00 лв.
* Безплатна доставка при поръчка над 60 лв.
Направете заявка

Уставът е в много добро състояние. Наличен е и може да бъде видян след предварителна уговорка в книжарницата. Цена и други детайли - само на място.

Уставът е поименно даван единствено на членовете на Велика [Масонска] ложа на България, този е принадлежал на арх. Георги Фингов и е № 188. 

Георги Димитров Фингов е български архитект, проектирал голям брой обществени, училищни и жилищни сгради, главно в София и Пловдив. Той е сред първите архитекти в България, използвали елементи на сецесион, главно като орнаменти в сградите. Архитектът Димитър Фингов е негов син. Георги Фингов е роден на 26 май 1874 година (нов стил) в Калофер в семейството на учителя Димитър Фингов. През 1892 г. завършва Пловдивската мъжка гимназия, а през 1897 – архитектура във Виена при професорите К. Кьониг и К. Майредер, на когото е асистент до 1898 г. След завръщането си в България работи известно време в Пловдив, през 1902 г. оглавява архитектурното отделение на общината в София, а след това работи върху княжеските дворци като служител на министерството на обществените сгради под ръководството на арх. П. Момчилов. В 1903 г. става член-основател на дружество „Съвременно изкуство“. През 1906 година напуска държавната си служба и през следващите години реализира по-голямата част от проектите си, част от тях съвместно с архитектите Кирил Маричков, Никола Юруков, Димо Ничев, Георги Апостолов. Той е първият председател на БИАД и многократно е избиран в ръководството му. През 1938 г. престава да практикува професията си, след като изпада в затруднено финансово състояние в резултат на неуспешни търговски операции. Умира по време на бомбардировките над София на 10 януари 1944 г.

Известните досега списъци с имена на български масони не претендират за абсолютна пълнота и достоверност, защото не е намерена матковата книга на нито една масонска ложа от периода до 1940 г. Първият известен списък с имена на български масони е огласен през 1937 г. от Румен Янков – журналист, противник на масонството. След края на Втората Световна война се появява списък, изготвен и огласен от бившия депутат и масон-ренегат  Петър Думанов. Той е придружен с поздравително писмо до Георги Димитров, в което Думанов му, „поднася своите най-почтителни поздрави и сърадвания по случай Вашата великолепна статия против масонските ложи, разгледани като чужди шпионски и предателски агентури …“.  В тази си статия, „Масоните са национална опасност“ (22 юли 1946 г.), неговият нов кумир Димитров заключава: „Масонските ложи са в същото време чужди шпионски и предателски агентури . Те са опасни за свободата и независимостта на нашия народ и нашата страна“. Списъкът съдържа имената на 391 масони според едни автори, 401 – според други. По-късно в годините са изготвени разширени списъци за членове в масонски и смесени ложи в България, които надхвърлят 1000 души.

меки корици

80 стр.

Формат 170/120 мм

Направете заявка


Работи на OpenCart
Антикварна книжарница Алба София, книги, автографи, географски карти © 2021